ЗАПЛА̀КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на плачещ човек; разплакан. – Аз и майка ти тъй видях за първи път. Под иконостаса в нейната горница. И като тебе ме гледаше със заплакани очи – кротко и добро. Ст. Загорчинов, ДП, 165. Тихо бе плакала и подсмърчала тя, досега скрита зад стълба, а сега се разрида и не криеше заплаканото си лице с подути устни. Д. Талев, ЖС, 469. Славчо разгърна ръце, плесна ги и извика трагически и със заплакан глас. Ив. Вазов, Съч. IХ, 61.