ЗАПЛА̀КАНО. Остар. Нареч. от заплакан; разплакано. Вкъщи спореха нависоко за мястото, дето трябва да преденува четата. Хазаинът говореше заплакано: – Не може, бракя, така ви кажувам, не може тука. П. К. Яворов, ХК, 65.
