ЗАПЛАНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Запланувам; планирам. Той се обръщаше на всички страни, искаше да бъде спокоен и да каже в речта си всичко, което предварително беше обмислил и запланирал, но личеше, че бърза. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 284. – Ако ида да се моля в текезесето за каруца, ще ми кажат: „Нема! Посочи датата да запланираме!“. Ст. Даскалов, ЕС, 201. Запланирам някаква работа. запланирам се страд. Финансовите средства трябваше да се запланират по-рано.


Източник: Речник на българския език (онлайн)