ЗАПЛА̀ТКА1 ж. Разг. Обикн. ирон. Умал. от заплата1; заплатица1. Преди можеше и да си скъсаш задника от работа и пак нищо да не изкараш. А сега и само да си махаш краката, заплатката пристига! В точен ден и час, като по часовник! Ст. Вълев, КГБО [еа]. Сладка работа е да си шеф на общинска или държавна фирма. И да печелиш, и да губиш, пак си взимаш заплатката и никой не ти държи сметки какво точно вършиш. Банк., 2011, бр. 39 [еа].
ЗАПЛА̀ТКА2 ж. Диал. Умал. от заплата2; заплатица2, кръпчица, ямѝчка.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.