ЗАПЛА̀ХА ж. 1. Проявено или заявено намерение да се причини някому нещо зло, неприятно; заплашване, закана. „Мога и сега да ти тегля куршума.“ Заплахата на Щерев, че може да го убие и сега, схвана гърлото му и той не можеше да издаде глас дори за милост. Д. Ангелов, ЖС, 357. Ние трябваше да спечелим доверието им, а доверието на хората не се печели с насилие и заплахи. М. Марчевски, ОТ, 140. Той вдигна бича със заплаха и клетви, те се разбягаха и после отново го нападнаха. Елин Пелин, Съч. IV, 77. Старият негър го изслуша внимателно, после сви юмруци и застана пред прозореца, сякаш се готвеше да отправи заплаха и проклятие към целия град. Ал. Бабек, МЕ, 178.
2. Опасност, възможност за поява на нещо неприятно, лошо. Не знаеше как ще реагира Светла, когато узнае историята на нейното семейство. Тази мисъл я караше да се чувствува унизена и беше една постоянна заплаха за приятелството им. Ем. Манов, ДСР, 262. В мрака се откроява само едно личице – моят син, моето слънчево дете, над което виси някаква ужасна, съдбоносна заплаха, и аз я чувствувам със сетивото на прастарите човешки инстинкти. Н. Стефанова, ОС, 11. – Според закона на Мохамед Втори Завоевателя султанът трябва да убие братята си, за да няма заплаха за престола му. А. Дончев, ВР, 117. Мирът трябва да бъде запазен и заздравен, заплахата от война трябва да бъде отстранена. НК, 1958, бр. 3, 1. Той [Димитър Общи] се впуска в една опасна авантюра, без да вижда смъртната заплаха, на която излага самото съществуване на революционната организация. Ив. Унджиев, ВЛ, 282.