ЗАПЛА̀ЧА1. Вж. заплаквам.

ЗАПЛА̀ЧА2. Вж. заплачам.

ЗАПЛА̀ЧА ж. Остар. Заплата1. Има много работници, които се задоволяват с по-малка заплача.


Източник: Речник на българския език (онлайн)