ЗАПЛА̀ЧАМ, -аш, несв.; заплàча, -иш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Заплащам1. „Мирно, мирно, лудо, младо, / не ми кини герданете, / .. / Мома ги е купувала, / скупо ги е заплачала.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 193.