ЗАПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; заплàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Показвам на някого с думи или действия, че ще му причиня зло, неприятност или че ще му се случи нещо лошо; сплашвам, заканвам се. След това размахаха дългите камшици, не удряха, а само заплашваха с тях и още повече викаха. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Той беше насила отведен от едно стражарче вкъщи, което го заплаши, че ще го интернират, ако излезе на улицата без разрешение. К. Калчев, ЖП, 112. – Работниците са предявили искания и заплашват със стачка. Д. Димов, Т, 252. Най-сетне, в последно време, зè да ме заплашва и с уволнение от учителството. Ил. Блъсков, КУ, 33.
2. За нещо опасно, зло, неприятно – съществува възможност да се случа и да причиня зло, неприятност някому, представлявам опасност, заплаха за някого; застрашавам. Когато ни заплашва война с турците от юг, не е умно да я извикваме и от север. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 177. Много неща ѝ станаха ясни и едвам сега тя разбра голямата опасност, която я заплашваше. Й. Йовков, СЛ, 53-54. Ако ви заплашва нещо, мисля, че бих могъл да ви помогна. Д. Димов, Т, 647. Зех да разбирам, че бесилото ме заплашва, ще направя много по-добре жив-умрял тука да свърша дните си. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 147. // Непрех. Крия в себе си опасност. Атмосферни влияния са изваяли по нея високи островърхи обелиски, които сякаш на всеки час заплашват да се катурнат в пропастта. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 49. Нeвъобразимият крясък на продавачите сякаш заплашва да избухне в скандал. Ив. Мирски, ПДЗ, 162. Покривът е прогнил и заплашва да падне. заплашвам се, заплаша се страд. Мирът в царството се заплашва от зависти и раздори... Ив. Вазов, Съч. ХХ, 23. Ако международната комбинация са покаже безсилна да обезпечи мира в Европа, който са заплашва от източните събития, руското правителство ще са яви по един решителен начин защитник на източните християне. НБ, 1877, бр. 62, 242.