ЗАПЛА̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от заплашвам и от заплашвам се. Един ден той отива при владиката Панарета, за да му иска със заплашване пари за емигрантите. Ив. Вазов, НО, 21. Със заплашване се карат дърветата да раждат. На Бъдни вечер излиза един от домашните с брадва в ръце и отива при дърветата, които не са родили миналата година. Ив. Хаджийски, БДНН I, 145. По-добри резултати във възпитанието се постигат без заплашване на децата.
2. Заплаха (в 1 знач.). Виждам ясно погледа на майка си, в който имаше не укор и не заплашване, а някаква кротка и тиха скръб. Й. Йовков, Разк. II, 63. Никакви проклятия, никакви заплашвания и никакви интриги няма да повърнат старото и да накарат нашия беден народ да бъде това, щото е той бил досега! С, 1872, бр. 34, 269. Цялото население живееше под непрекъснати терзания, заплашвания и насилия.