ЗАПЛА̀ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заплащам1 и от заплащам се; плащане. Той полека разказа какво трябва да се направи в крепостта. – А колкото до заплащането, деспот Смил има достатъчно пари. Д. Добревски, БИ, 179. Най-високо ще е заплащането на ръководители на проекти, които са водещи изследователи. АБ, 2015 бр. 27, 3. Заплащане в натура. Заплащане в брой.
ЗАПЛА̀ЩАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от заплащам2 и от заплащам се; заплатяване, закърпване.