ЗАПЛЕНÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запленя като прил. 1. Който е изпълнен с възторг, възхищение от вида или качествата на нещо; пленен, омаян, очарован. Ти заспа. Аз чаках запленен... / Всеки трепет дишаше отрада. Хр. Ясенов, Събр. съч., 45.
2. За очи, поглед – който изразява възторг, възхищение от вида или качествата на нещо; очарован, омаян. Пред техните запленени очи той ще се изправи по-мощен, по-велик и хубав. Й. Йовков, Разк. III, 88.