ЗАПЛЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запленя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Покорявам някого с красотата си или с качествата си, делата си, като предизвиквам необикновено силно възхищение; очаровам, омайвам, пленявам. Суровата тайнствена красота на това място го заплени и за миг той забрави защо е дошъл. С. Чернишев, ВМ, 122. Де е тайната на това неотразимо очарование, което иде от тия подвизи и запленява всяка душа? Й. Йовков, Разк. III, 115-116. Много дивни подвизи и личби ми разправи и заплени зажаднялата ми душа. Ем. Станев, А, 43. Като минувах оттука, случи ми ся да видя хубавицата Лалка; че хубостта ѝ мя заплени. М. Балабанов, С (побълг.), 159.
2. Остар. и диал. Вземам, хващам някого в плен; пленявам. Османлиите се бяха разбягали, но Петковите четници заплениха трима. Ст. Сивриев, ПВ, 20. Той помнеше: много хора бе затрил по бранни полета, безчет роби – запленил с меч и пранги. Н. Райнов, ВБД, 115. Разби [маджарският крал] много места болгарски сос напразното си нападение и много народ заплени. Хр. Павлович, Ц, 32. Увлела е Негрица войвода, / та погуби нойни девет сина / и заплени нойни девет снахи. Нар. пес., СбНУ LIII, 368. Ка минайа турци йаничари, / брата ти са на место убили, / а сестра ти плен йа запленили. Нар. пес., СбНУ LIII, 391. запленявам се, запленя се страд.
ЗАПЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; запленя̀ се св., непрех. Изпадам във възторг, възхищение от вида или качествата на някого, нещо и попадам под силното му въздействие; очаровам се, омайвам се, пленявам се. Художник самоук, той през 1963 г. се запленява от тази гориста местност край града, където тогава е имало само една воденица. Гора, 2009, бр. 6, 25. Аз така унесено съм се запленил от тая хубост [на зелениката], та и не съм забелязал, че сме прехвърлили вече седловината между голямата и малката Папѝя. П. Росен, ВПШ, 142.