ЗА̀ПЛЕС1 м. Разг. Неодобр. Човек (мъж или жена), който се заплесва по някого или нещо; заплесия1. Чу се леко подсвирване. Долу на улицата се беше изправил Трънката, махаше с ръка на Николай и вече мърмореше. – Хайде, бе!... Ама че заплес!... П. Проданов, С, 87. Гого поглежда и го търси с поглед, но Eнча никакъв го няма. Къде се е запилял пак този заплес? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 259. – Казвай де, защо мълчиш? – още повече се разсърди той, като не намери кибрита. – Овцете ли разгубихте, или се издавиха? Брей, заплес, ще те пребия!... М. Марчевски, ГБ, 152. Най-зле си изпащаха заплесите и безделниците. Застанали да зяпат пред някой дюкян, те често биваха поливани с мръсната вода на кондурджийските кюпове и прогонвани с дюдюкания. Ст. Чилингиров, ПЖ, 29.
ЗА̀ПЛЕС2 м. Диал. Заплесване; заплесия2, заплеслък. Любезний приятелю! Право да ти кажа, не помня навярно писал ли ти съм оттука, или не. Не чуди ся на заплеса ми. АНГ I, 91.