ЗАПЛÈСВАМ, -аш, несв.; заплèсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. заплèснат, св., прех. Разг. Отвличам вниманието на някого обикн. с незначителни неща; залисвам. Когато дядо Васил идваше да го види, Кольо бързаше да го посъветва да не го заплесва с много дълги разговори. Ем. Станев, ПЕГ, 118. – Какво те заплесват тия? Къща нямаш ли, дом нямаш ли? – Научил се, та все пред нашия плет – отговори с отегчение жена му. Б. Несторов, АР, 263.
ЗАПЛÈСВАМ СЕ несв.; заплèсна се св., непрех. Разг. 1. Обикн. с предл. в, по и следв. същ. или със следв. гл. и съюз да. Увличам се по някого или нещо, като преставам да забелязвам или забравям всичко друго; залисвам се. Дните си се изнизаха, народът се увлече в работата си, заплесна се в грижите си и за него, и за неговите приятели като че забравиха. Г. Караславов, ОХ II, 579. Преструваше се на светец. Само по книги, песни и билки се заплесваше, но не му вярваше Сурсувул. М. Смилова, ДСВ, 159. Разбъбралият се Дивечки дори успя да посвети в чутото и видяното от него младия агроном от стопанството Раденко Раденков, който уж бързаше за някъде, а се заплесна да слуша. Б. Обретенов, С, 10. – Тоя ли хлапак намерихте да изпращате! В работно време взел книги да ми чете. И толкова се заплеснал, че нито чул, нито пуснал помпата, а забоите се напълнили с вода. Л. Галина, Л, 89.
2. Понякога с предл. по, в. Отклонявам вниманието си обикн. по незначителни неща; отвличам се, разсейвам се. В нашата работа без дисциплина не може. Само за миг да се заплеснеш, и ти отиде ръката! М. Грубешлиева, ПИУ, 31. – Казвам ти да не се заплеснеш по кошерите и пчелите, да облизваш ръцете си от питите, а да не виждаш какво става наоколо. Кр. Григоров, Р, 17. Ерофим много обичаше да се зазяпва в каквото се случи. Усмихнат, със светнали очи, той следеше лалугерите. На това отгоре Марин се ядосваше и с Ерофима: наместо да търси и да гледа за телицата, той току се заплесваше в нещо. Й. Йовков, АМГ, 207-208. За да се не остави детето да ся заплесва, требува да ся кара да стои добре и да гледа учителя. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356.
3. Обикн. с предл. по, в. Спирам задълго погледа си и вниманието върху нещо, което ми харесва; заглеждам се, зазяпвам се. Сашко вървеше след Гога, провираше се, като отмахваше нависналите клончета и листа и все повече и повече се заплесваше по чудната избуяла растителност. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 269. Другите се заплесват и разглеждат коня. Й. Йовков, Разк. I, 69. – Ахметьо бре! – сбутва Нюрка дребосъка с щръкналите ушички, който се е заплеснал в една от картините на стената. Л. Александрова, ИЕЩ, 35. // Обикн. с предл. по, подир, в. Спирам задълго погледа и вниманието си върху лице от другия пол, което ми харесва; заглеждам се, занасям се, увличам се. Който се заплесва по жени и е влюбен, не е годен за друга работа. Д. Спространов, С, 104. – Трябваше и тази срамотия да ти признае. Ума ѝ виж ти на нея! Заплеснала се по един чапкънин, по един бунтовник. П. Стъпов, ЖСН, 129. Той не обичаше тоя Гергилан, човек над осемдесет години, а все още се заплесваше подир младите момичета. Й. Йовков, Разк. III, 9. – Ти си въобразяваш, че щом погледнеш едно момиче, и то ще се заплесне в тебе! К. Петканов, В, 77. Зорка с нескрит възторг поглежда красавеца Андро, без да се докача от подигравките му. Той знае, че ироничната присмивка го прави още по-обаятелен. Горкото момиче: съвсем се заплесва. Бл. Димитрова, Лав., 130-131. // С предл. с. Флиртувам, занасям се. Какво ще кажат хората? Виж го нашия даскал и в училище се заплесва с момите. Кр. Григоров, Р, 107. Дъщеря ѝ обича да се заплесва с момчетата.
4. Остар. Изпадам в безсъзнание. Ако се заплесне [болен] или бълнува и се гърчи, добре е да му се турят 2-4 пиявици зад ухото. Ст. Младенов, БТР I, 748.