ЗАПЛÈСКВАМ1, -аш, несв.; заплèскам, -аш и (диал.) заплèщя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Заплясквам. За миг светлината, която излизаше из вратата на кръчмата, падна връз тях, след туй каруцата мина на тъмно, заплеска из калта и се изгуби. Й. Йовков, ЖС, 74. Двамина полуголи пехливани, намазани със зехтин, заплескаха ръце и почнаха борба пред Халил бея и пред неговия син Османа. А. Каралийчев, ПГ, 120. Когато чорбаджията чул умните разсъждения на бая Бачка, то заплескал из калта със своите подлепени емении и тръгнал към къщата си. Знан., 1875, бр. 19, 303. Дорде Миленка издума, / Милица слезе до извор, / сини скутове затъкна, / бели ръкави запретна, / румено лице заплеска. Ц. Церковски, Съч. II, 228.
ЗАПЛÈСКВАМ2, -аш, несв.; заплèскам, -аш и заплèщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Диал. Неодобр. Заплещвам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАПЛÈСКВАМ3, -аш, несв.; заплèскам, -аш и заплèщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Зацапвам2, изцапвам, оплесквам. Ходиш из калта. Виж как си заплескал палтото си. заплесквам се, заплескам се и заплещя се страд. и възвр.