ЗАПЛÈСНАТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от заплеснат; занесеност, отнесеност. Прости ме, брат – каза смутено. – Прости ме, унесъл се бях нещо, та не съм те забелязал. Добри не се опита да го задява за неговата заплеснатост. Ц. Родев, Т, 3.