ЗАПЛÈТЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от заплетен; обърканост, неяснота. И отново следват скокове в изложението, мъгляви мисли, словесна заплетеност, неправилно употребени или опорочени от преправка думи. А. Страшимиров, СбАСЕП, 108. Изтъкна факта, че социалистическата партия не е имала никога задача да туря примка на правителството, а да му укаже пътя, по който може страната да изплува из финансовата заплетеност. Бълг., 1902, бр. 493, 3.