ЗАПЛЕТНЯ̀ ж. 1. Остар. Сложно, заплетено положение. Неговата [на Каравелов] проповед бива насочена да предизвика посредством страха от общоевропейски заплетни намесата на великите сили и разрешението на освободителния въпрос. П. К. Яворов, Съч. III, 240. В първата половина на 1875 са появиха много размирици и заплетни за англичаните у Индия, които сепнаха много повече тамошното управление. Лет., 1876, 28.
2. Диал. Заплитане2, объркване. Аз ма я страх да не стане в работите им някоя заплетня. СбНУ ХVI-ХVII, 392.