ЗАПЛЍСКВАМ, -аш, несв.; заплѝскам, -аш, св., прех. и непрех. 1. Започвам да плискам. Керванджиите грабнаха котли и заплискаха с вода биволите. Й. Йовков, СЛ, 107. Моис се обу, излезе на дворчето, погледна към небето и бързо заплиска лицето си на чешмата. П. Спасов, ХлХ, 71. Нашият параход отговори и намали хода. Вълни заплискаха по стените му. Г. Белев, КВА, 321-322. Чува се далечна продължителна гръмотевица и веднага по-силно заплисква дъждът. Й. Йовков, Разк. II, 201. Не изтрая Вуте .. стадото подгони бързо и заби в трънако. / .. / а след него смях весел избухна. / Във вълните на Искъро бухна. / И заплиска като лебед волен. Елин Пелин, Съч. V, 120-121. Дълга, дълга Бърборанка [реката], / няма кости, нито сянка, / пей и тича пълзешката / през нивята, през полята. / Но, заплиска ли я дъжд, / тя набъбва изведнъж. А. Разцветников, ОНН, 41.
2. Безл. заплисква, заплиска. Започва да плиска дъжд, да вали. – Хайде да отидем за жените си, докато не е заплискало!... К. Петканов, ЗлЗ, 139. заплисквам се, заплискам се страд., възвр. и взаим. Отидоха при реката, нагазиха до колене и се заплискаха в лицата да се разхладят. К. Петканов, ЗлЗ, 131.
ЗАПЛЍСКВАМ СЕ несв.; заплѝскам се св., непрех. Започвам да се плискам. Христо си отиде, но тя продължаваше да стои на същото място. Изведнъж се спомни и тъй забърза, че водата се заплиска от бакърите. К. Петканов, СВ, 96. Преспанско езеро, твоите талази / що се с такава заплискаха сила? Ив. Вазов, Съч. V, 135.