ЗАПЛЍТАМ1, -аш, несв.; заплетà, -èш, мин. св. заплèтох, прич. мин. св. деят. заплèл, св., прех. и непрех. 1. Започвам да плета. – Какво плетеш, Тинке? От пролетес съм си заплела дрешка, че с кърската работа не можах да я свърша. Сега ръкав доплитам. А. Каменова, ХГ, 238. Жена му се премести до него и заплете вълнена дрешка за Лилянка. К. Петканов, В, 134.
2. Започвам някакъв модел плетка, като изплитам малко, за да я разуча или покажа на някого. В голямата стая Станка и Дочка се мъчеха да заплетат някаква дантела, приседнали и съсредоточени до малкото прозорче. Г. Караславов, ОХ, 14. заплитам се, заплета се страд.
ЗАПЛЍТАМ2, -аш, несв.; заплетà, -èш, мин. св. заплèтох, прич. мин. св. деят. заплèл, св., прех. 1. Кръстосвам, преплитам един в друг кичури коса, за да стане плитка; сплитам. Видяхме Елица да реше с костен гребен косата си. Защото Елицината коса, когато се разплетеше, се влачеше по земята. А когато я заплетеше, косата ѝ стигаше до средата на прасците и плитките бяха дебели колкото ръката ѝ. А. Дончев, ВР, 26. Има голямо сходство в костюмите и труфилата на индианките и шопкините; те също така си заплитат косици и си закриват лицето. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 51. // Кръстосвам, преплитам конци, пръчки, тел и под., за да изработя, оплета нещо; изплитам, сплитам. Най-напред той белеше корите на върбовите пръчки, сетне започна да огъва обръчите и да заплита самите кошници. А. Каралийчев, МО, 16.
2. С предл. в. Препъхвам, вмъквам едно нещо в друго; вплитам. Под копитата на коня му метнаха пъстри черги, копринени кърпи заплетоха в дългата грива, с песни го [Петко] преведоха през тесните сокаци. Ст. Сивриев, ПВ, 170. „А Елена бре млада невеста, / кон седлае, в очи го цалива, / па на Шарко лепо отговаря: / – Я заплитам Марку остра сабля. / Заплитам я тебе у гривата – / ако падне Марко у неволя, / та с нея он да се запази. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 31-32. Заплете в косата си стръкчета дъхав карамфил.
3. Обикн. с предл. в и с. Омотавам, замотавам едно нещо в друго, от което трудно може да излезе. Подбра я [кравата Велика] съседската крава – по-едра и по-охранена. Велика се подгърби, напъна се, ала другата заплете рогата си в нейните, след туй с все сили изви глава и нещо изтрещя. Кр. Григоров, Н, 140. Дребосъчето било седнало и ловяло риба и за злощастие вятърът заплел брадата му с връвта на въдицата. А. Разцветников, СДП (превод), 39. Заплетох нишките една в друга, без да забележа.
4. Прен. При художествено повествуване свързвам поредица от случки около някакво събитие, факт и под.; изграждам, създавам. Наистина авторът заплита сюжета около едно случайно убийство. С, 1951, кн. 3, 162. Авторът представя на читателите своя главен герой, без да спомене името му, без дори да направи и най-малък опит да заплете задължителната за първата глава сюжетна завръзка. П. Незнакомов, ТС, 7.
5. Прен. Предизвиквам объркване в някаква дейност, обстановка и под.; обърквам, забърквам3. Действията през този ден не са били от характер, който да има решающе значение, нито пък са били такива, щото да усложнят и заплетат положението. Ст. Паприков, СБВ, 2011, 531. И най-простата работа я усложнява, защото все я заплита. Δ Една работа не може да свърши като хората – все ще заплете някоя бъркотия. // Правя някой да се смути, стъписа, да не знае как да постъпи или какво да каже; обърквам, забърквам3. С такива неясни въпроси и по-голям ученик ще заплетеш.
6. Прен. Намесвам някого в нещо, обикн. неприятно, опасно или непочтено; забърквам3. Църковният певец го гледаше плахо, неуверено, като че се боеше да го не заплетат в някакво съучастничество. Злат., 1935, кн. 7, 299. Привечер кметът се отби в амбулаторията. Докторът му каза, че трябва да се направи нещо около тоя извор, защото инак може всичко да се случи. – Бе докторе, защо ме заплиташ сега в тази работа? – рече откровено кметът. Г. Караславов, СИ, 63-64.
7. Прен. В съчет. с интрига. Сплетнича. Който заплита интриги, често сам си пати. заплитам се, заплета се страд. Косата ѝ дълга, черна – може плитки да ѝ се заплетат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 74.
ЗАПЛЍТАМ СЕ несв.; заплетà се св., непрех. 1. С предл. в. Омотавам се, замотавам се в нещо, от което обикновено трудно мога да изляза. Зорница [кобилата] лежеше безжизнена на пода. Като луд се хвърлих към нея. После разбрах, че се е заплела в оглавника си и каквато е буйна, беше се обесила! Й. Гешев, ВТ, 96. Куцар бягаше между дърветата. На едно място змия се заплете в краката му. А. Каралийчев, ПГ, 44. Един ден дочух, че бръмчи голяма муха: свисти и плаче. Тя се бе омотала в мрежата на паяка и колкото се върти, повече се заплита. Ламар, ГМ, 20. Страхът не я пущаше и колкото бързаше да ги намери, толкова пò се заплиташе в размотаните и разхвърляни парцали. Най-сетне! Ето! Тя ги [шишенцето и вързопчето] напипа, стисна ги и ги грабна. Г. Караславов, Тат., 253. // Попадам сред нещо гъсто или омотано, което пречи на движението ми. Проклинах го [клека] и аз, когато се заплетох в гъсталаците му някъде под рилските езера. Н. Хайтов, ПП, 7. Той се откъсна от отреда като вълк единак, свлича се през трънести синори, ядно се блъска и заплита в къпинови храсти. З. Сребров, Избр. разк., 86. Котето се заплете в преждата.
2. Разг. Сплитам, сресвам косата си на плитки; сплитам се. Заплети се, че с тая пусната дълга коса все рошава изглеждаш. Δ Момичето се заплиташе сръчно, без да се оглежда в огледалото.
3. Прен. За положение, обстановка, дейност и под. – обърквам се, усложнявам се поради някакви промени, затруднения, пречки и под.; забърквам се. – А все пак оттам се заплете работата и оттам тръгна назад. Т. Влайков, Съч. III, 308. – Чакайте, де! Вие много бързате! Работата се усложни, заплете се! Във връзка с вашия въпрос изникнаха други въпроси, принципиални въпроси. Д. Калфов, Избр. разк., 149. Работата се заплиташе по един фатален начин. Ив. Вазов, Съч. VII, 28. Навън обаче работата се заплете още повече, тъй като много дядомразовци вече сновяха с чували и чувалчета по градските улици и за домакина беше много трудно да намери именно търсения Дядо Мраз. Тарас, ТМ, 101.
4. Прен. Смесвам се, свързвам се, преплитам се с друго нещо; обърквам се, забърквам се. Едно явление предизвиква друго. Объркана работа. Понякога нещата така се заплитат, че не можеш да разбереш кое е причина и кое е следствие. Ив. Венков, ХКН, 64. В главата ѝ се заплитаха мисли без начало и край, ту болезнено ясни, ту безнадеждно тъмни и еднакво отчайващи. Д. Талев, СК, 65. Много неща се заплитат там: желаното сгъстено действие най-излишно се разтяга, като че ли нарочно е прибягвал авторът до подробности, за да стане пиесата му още по-скучна. Н. Лилиев, Съч. III, 121.
5. Прен. Не съумявам да постъпя или отговоря както трябва поради смущение, незнание и пр.; обърквам се, забърквам се. – Защо винаги по това време нашият чиновник си намира друга работа? – Кой, аз ли? – подскочи Мишката. – Това е лъжа! Той клевети, господин... Аз бях... да, аз бях... тука... Той се заплете. Ив. Мартинов, ПМ, 46. Казански продължи да я подпитва безсрамно. – Тъй... Значи, не си го виждала единадесет месеца, нали така? Стиснала зъби и решила да не отговаря, за да не се заплете още повече, Цвета още по-ниско сведе глава. Д. Ангелов, ЖС, 451. – Другарят толстоист се заплита и нищо не оборва. Той отделя природните закони от нравствените и с това потъва в блатото на идеализма... Ем. Станев, ИК I и II, 65.
6. Прен. С предл. в. Намесвам се, замесвам се в нещо, обикн. неприятно, опасно или непочтено; забърквам се. Смел, разбира се, че е смел, като се е заплел в такива невъзможни афери. Ст. Дичев, ЗС II, 273. Що ми трябваше да си навличам подозрения, може би да се заплета и в процеса. Ив. Вазов, Съч. ХII, 51. Не му се искаше да се заплита в караници, макар че човекът с широкополата шапка от първия момент му беше станал неприятен. Л. Станев, ПХ, 34. В кесията му се появиха златни лири, а името му се заплиташе в много долни истории. Ст. Сивриев, ПВ, 142.
◊ Езикът ми се заплита / заплете; заплитам / заплета език (езика си). Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикн. защото съм в пияно състояние, поради силно смущение или вследствие на някакво заболяване. От първите още думи, които произнесе, видяхме, че езикът му се заплита и говори с мъка. К. Величков, ПССъч. VIII, 69. Ненко срещна погледа на Райка... И затова се забърка, заплете езика си и не можа да си доизкаже приказката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. Заплитам / заплета в мрежата (мрежите, примките) си някого. 1. С хитрост, с коварство успявам да привлека някого и да го въвлека в непочтени дела. Фотий няма да се откаже от действията си – още повече ще го отделя от сина му, още повече ще настройва тарканите срещу него, още повече ще го заплита в своите мрежи. Й. Вълчев, СКН, 467. В скоро време, чрез лихварство, той заплете в мрежите си земеделското население в околните села и търговската класа в Карлово и Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 32. 2. Успявам с хитрост, с коварство да накарам някого да се увлече, да се влюби силно в мене. Славеше се като голям донжуан. Няколко момичета заплете в мрежите си. Заплитам / заплета крака. Разг. Тръгвам с неуверена крачка в резултат на емоционално преживяване и физическо неразположение. Още беше пиян и му се струваше, че вижда сън: .. Дядо Моско стана, заплете крака и тръгна към Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 83-84. Стана и заплете крака към детската стая. Внучката му Янка бе го ударила пак на плач. ВН, 1958, бр. 2216, 4. Заплитам се / заплета се като петел (пате) в кълчища. Разг. 1. Обхваща ме силно смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. На изпита се притесни, заплете се като пате в кълчища и едва изкара една тройка. 2. Затруднен и объркан съм, не зная как да постъпя в някаква критична ситуация, какво решение да взема или как да се справя с многото спешни задачи в кратко време. Защо така се заплитам като петел в кълчища, та не мога и да се отплета? – с тревога разсъждаваше Голям Крушко и се мъчеше – и се бореха две съвести у него. Б. Обретенов, С, 88.