ЗАПЛОДЯ̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Способност за заплождане; оплодяемост. Заплождането се извършва на пасището (юни – август), където по-бързо се нормализират репродуктивните функции на кравите след раждане и заплодяемостта е по-висока. Ж, 2012, кн. 5 [еа]. Научните работници в този институт успяха да осъществят междувидова хибридизация между овца и коза. По този начин е получена заплодяемост до 100%. Пр, 1953, кн. 1, 9.