ЗАПЛÒЖДАМ, -аш, несв.; заплодя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя да се оплоди, да забременее (животно, добитък); оплождам. Ралчо мислеше, че ако му предложеше да не запложда свинете, той щеше да се дърпа. Не е толкова глупав старецът. Ст. Даскалов, СЛ, 378.
2. Разш. Рядко. Правя жена да забременее; забременявам2, оплождам. Там ще спрем, ако ми хареса мястото и е лесно да се оварди. Прекинете ли си думата, побегнете ли – затривам ви одма! А утре по пладне ще изколя сираците ви. По залез ще заплодя булките ви. По изгрев ще дам огън на къщите ви – изсъска Сечен Али последната заповед. П. Делчев, ТР [еа]. заплождам се, заплодя се страд. Подобно на нашата кукувица, която не живее на двойки, а една женска се запложда от няколко мъжки, така и женската на този мишелов живее с няколко съпрузи. Н. Боев, Г, 85.
ЗАПЛÒЖДАМ СЕ несв.; заплодя̀ се св., непрех. 1. За животно, добитък – забременявам1; заплождам се. Ярето и ягнето, ако не се отлъчат, не престават да бозаят чак до зимата; само биволиците, и то не всички, щом се заплодят, вече не позволяват на малките да бозаят. Сеяч, 1900, кн. 7, 396.
2. Разш. Рядко. За жена – забременявам1.