ЗАПЛЮЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заплющя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заплющя̀л, -а, -о, мн. заплющèли, св., непрех. Започвам да плющя. Заскърцат клоните, притъмнее и заплющи дъжд. И. Петров, ЛСГ, 48-49. Завари войниците, че не работят. Връхлетял с коня си и бичът от волски жили заплющял по главите и гърбовете им. П. Илиев, ЛВ, 73. Той застава до мачтата и лекичко започва да дърпа въженцето на трицветното знаме. И ето – адмиралският флаг заплющява, развян от вятъра, високо горе над главите ни. П. Незнакомов, МА, 46.