ЗАПОВЕДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Заповеден. Между тези затворници имаше един, дето господаруваше над сичките. Като одушаваше скарванията с един глас заповедателен, разярен, заповядваше на другарите си онова, което трябуваше да чувствуват и да мислят. Др. Цанков, ТМ (превод), 27-28. Он казва все едно: „че няма да дава нищо на редактора на Прес д'Ориен; защото не бил уж дал никакво рекомандателно нито заповедателно писмо, за да приеме тойзи журнал“. АНГ I, 19.