ЗАПОВÈДЕН, -дна, -дно, мн. -дни прил. Който изразява заповед; повелителен, заповеднически. Той силно блъска звънчето и със заповеден тон иска нещо от изплашения слуга. М. Кремен, СС, 144. – Седнете! – дойде до ушите ми гласецът на девойката, възглух, строг и заповеден. ВН, 1960, бр. 2659, 4.
◊ Заповедна книга. Канц. Книга в учреждение, в която се вписват заповеди. Заповедно наклонение. Остар. Грам. Повелително наклонение.