ЗАПОВÈДНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Заповеднически. – Момче, не лъжи се! – обади се наставнически Ангелът. Гласът му беше строг, а лицето имаше заповеднишко изражение. Елин Пелин, Съч. I, 209. Още от самото начало, в града, той ми говореше на ти, в което прикрито проявяваше своята заповеднишка власт над мене – търпях това. Г. Райчев, Избр. съч. I, 190.
ЗАПОВÈДНИШКИ. Остар. Нареч. от прил. заповеднишки; заповеднически. Той заговори нещо неразбрано, ту нежно, ту заповеднишки и строго. Й. Йовков, Разк. II, 48. В това време слезе баща му. Той прегърна малкия си син и поиска да му каже твърдо и заповеднишки: – Синко, ти няма да заминеш! Не те пущам! Елин Пелин, ЯБЛ, 31.