ЗАПОВÈДНО нареч. Остар. Заповеднически. – Върви, поразходи се – каза той заповедно и го изпрати навън. Н. Стефанова, ОС, 167. А кореначът с равномерно бръмчене се отправи към следващата липа, която тревожно чакаше съдбата си... – Сто-ой! – проеча заповедно глас и с един скок Петко се изправи пред кореначите. Ст. Даскалов, СЛ, 8.