ЗАПОВЯДА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Заповед; заповедание. С пятата заповед ни заповяда Бог да обичаме и почитаме нашите родители; а с това заповядание ся налагат известни длъжности както на родителите към децата, така и на техните местозастъпници към младите и към подчинените им. Хр. Данов, ППК (превод), 76-77.