ЗАПОВЯ̀ДВАМ, -аш, несв.; заповя̀дам, -аш, св. и (остар. и диал.) несв. 1. Прех. Давам заповед; повелявам, нареждам, разпореждам. Събудиха се у него старите хайдушки привички, искаше да реди, да заповядва. Й. Йовков, СЛ, 184. Той водеше сред конашкия двор малките длъжници на царщината и заповядваше да им ударят по двайсет и пет дряновици по краката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. – Сипвай! – заповяда Джупунката, като следеше ръцете на снаха си и оглеждаше чинията на всекиго. Ем. Станев, ИК I и II, 24. По-добре е да молиш, отколкото да заповядваш. Чувствителен ученик отстъпва и ся покорява по-лесно с дума, отколкото със заплашване. П. Горбанов, ННУ, 5. – Аз мога да върша само туй, което ми заповядат, нищо друго. Й. Йовков, ЧКГ, 51.
2. Непрех. Господар съм, властвам над някого или над нещо, ръководя някого. – Аз баща ли съм или не съм, аз ли заповядвам в тази къща, или вий? Й. Йовков, Ж 1930, 35. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора. А. Каралийчев, МО, 18. Направило детето каквото му рекла главата. И тръгва то на път и стига пред столния град на цар Варнава, който заповяда над дванайсет царства. К. Величков, ПССъч. VIII, 258.
3. Непрех. Обикн. в пов., в подч. изр. със съюз да или (разг.) в бъд. вр. във 2 и 3 л. За изразяване на учтива покана към някого да дойде, да влезе или да седне. – Добър ден – каза мъжът. – Тук ли се дава стая под наем? – Заповядайте – рече старата жена и въведе непознатия вътре. Св. Минков, РТК, 34-35. После тя пак дойде, подаде възглавница на Захария и каза: – Заповядайте! Седнете! – но и сега не го погледна. Й. Йовков, АМГ, 180. Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя на Черни връх на Витоша. Ал. Константинов, Съч., 89. Тато поканва дяда попа да заповяда на софрата. Т. Влайков, Пр I, 234. – Догодина, ако наминеш пак тъдява, ще ми заповядаш на гости. Н. Тихолов, ДКД, 17. – Заповядай сега долу от колата и улови напред пътя си. У, 1871, бр. 7, 159. Като Иванча видяла, / тя му на крака станала / и си Иванча здрависва: / – Добре ми дошол, / Иванчо, я заповядай, та седни! Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 46.
4. Непрех. В пов. За учтиво подаване, предлагане на някого да вземе нещо. – Аз ще ви дам една моя, собствена книга. Прочетете от нея, докато сме тук. Той посегна към една кожена чанта, порови там с бледите си, тънки ръце и извади неголямо томче, подвързано с кафява кожа. – Заповядайте. Д. Талев, ПК, 396. – Пари за оръжие ли няма? – Заповядайте от мене, войводи! – и той сложи останалите двадесетина лири на масата. Ст. Дичев, ЗС I, 541. – Болният извади от джоба си чековата книжка и надраска някаква цифра. – Заповядайте! Това е само аванс. Д. Димов, Т, 542. – Де заповядайте, де, не свенете се! – канеше го любезно управителят, – аз толкова години не съм турял тиква в устата си и сè пак стомахът ми я приема! Елин Пелин, Съч. I, 201.
5. Непрех. В пов. При учтив отговор на повикване или при подканяне на някого да говори. – Г-це, извинете, искам да ви задам един въпрос. – Заповядайте! – весело отвърна г-ца Шмит. Й. Йовков, ВАХ, 53. Той засрамено се огледа, почука и влезе. – Заповядайте, господин капитан! Офицерът вдигна глава от книжката. П. Вежинов, ВР, 66.
6. Прех. Остар. Поканвам някого да влезе или да дойде някъде. Друг път, току-що влезеше в някой търговски дюген, заповядваха го, поднасяха му стол, а сега нито го погледват. Ил. Блъсков, ПБ I, 116. Когато Найден Прасето му каза: „Тоя аманет ми е предаден от Пловдив, от страна на нашите, за да го сторя теслим на тебе“, чак тогава той ма погледна втори път, остави си работата и ма заповяда вътре. З. Стоянов, ЗБВ I, 337. заповядвам се, заповядам се страд. от заповядвам в 1 и 6 знач. Но тоз час той съобрази, че тук му се заповяда от сестрата на майорката, което е сè едно като да е от самата майорка. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 18. Вие трябва да слушате и правите само това, щото ви се заповядва. Лат., 1885, кн. 9, 5.