ЗАПОВЯ̀ДУВАМ, -аш, несв. (остар.); заповя̀дам, -аш, св. и (остар. и диал.) несв., прех. и непрех. Заповядвам. Лев му проводил и той от своя страна един посланик. Симеон заповядува и него да го турят у вериги. М 1857, 94. Хенрих IV издал един закон, който позволявал на протестантите да ся събират на богослужение и да живеят каквото им заповядувала тяхната вяра. Г. Йошев, КВИ (превод), 283. Двамата от них да пригледват външните работи. На секи шест месяци да дават счет на третия попечител, който ще да биде от тримата по-голям и ще да се упражнява в писма и ще да заповядува на учителите. П. Р. Славейков, ГУ, 28. заповядувам се, заповядам се страд.