ЗАПОДВЍКВАМ, -аш, св., непрех. Рядко. Започна да подвиквам. – Какво става? Защо спират? – заподвикваха от всички страни. Г. Караславов, ОХ III, 122. Със смях се наредиха около масата. – По-бързо! По-бързо, Райно! – заподвиква Ралев. – Дай тука: гост имаме! О. Василев, Т, 178.