ЗАПОДКА̀НЯМ, -яш, св., прех. Рядко. Заподканвам. После коларите станаха и с високи, непрекъснати викове заподканяха тежките биволи. Й. Йовков, Разк. III, 61. Дор пристъпи към водата и наведе бавно глава. Пейчо веднага скочи от седлото, свали му юздата и засвирка с уста, заподканя жребеца да пие. К. Петканов, П, 9. заподканям се страд. и взаим.