ЗАПОДМЯ̀ТАМ1, -аш, св., прех. Започна да подмятам1. Някои от селяните с горчива ирония заподмятаха: – Имало е защо да седи толкова в София! Т. Влайков, Съч. III, 183. Другите селяни като замънкат, като заподмятат разни врели-некипели, само той им се опира. Аз, казва, съм с науката. Каквото нареди агрономът, това е. Г. Караславов, Избр. съч. II, 63. Децата се разлудуваха и заподмятаха играчките си из стаята. заподмятам се страд.
ЗАПОДМЯ̀ТАМ2, -аш, св., прех. Започна да подмятам2. Селяните заподмятаха стърнищата. заподмятам се страд.