ЗАПОДОЗЍРАМ1, -аш, несв.; заподозрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заподозря̀л, -а, -о, мн. заподозрèли, прич. мин. страд. заподозря̀н, -а, -о, мн. заподозрèни, св., прех. Подозирам някого в нещо. Общонародният характер на движението беше смутил властите и едва ли имаше човек, когото да не заподозираха за участие в него. К. Величков, ПССъч. I, 68. Би могла да забрави всичко, да започне нов живот, миналото ще се разпилее като дим зад гърба ѝ... Ванко нито ще да заподозре, нито ще страда излишно. М. Грубешлиева, ПИУ, 169. – Миналото лято вие сте поддържали връзки с отряда на Чугун? – Да. – И полицията ви заподозря, да? В. Нешков, Н, 395. заподозирам се, заподозра се страд.
ЗАПОДОЗЍРАМ2, -аш, св., прех. Започна да подозирам. заподозирам се страд.