ЗАПОДОЗРЯ̀Н, -а, -о, мн. заподозрèни. Прич. мин. страд. от заподозра като прил. 1. За когото се допуска, че е извършил нещо нередно или някакво беззаконие. – Тя е готова за всякакви изненади и нечовешки страдания, каквито сте измислили и приготвили вие там долу – и посочи рязко, категорично с пръст към пода. Подразбираше се тъмните ъгли на стаичките в студения и влажен, натъпкан със заподозрени и арестувани лица зимник. П. Михайлов, МП, 59. От заключението на съдебния лекар често пъти зависи съдбата на заподозрян човек.
2. Като същ. заподозрян (заподозрения<т>) м., заподозряна<та> ж., заподозрени<те> мн. Лице, за което се допуска, че е извършило нещо нередно или някакво беззаконие. – Какво стана с онова писмо? – попита той внезапно. – С кое писмо? – С онова от щаба на дивизията, в което искаха имената на заподозрените? Д. Димов, Т, 435. Знаех, че дебнеха вред по колибите, / блъскаха врати и порти с приклад; / заподозрените, с бичове шибани, / влачеха в близкия дунавски град. А. Муратов, ХД, 22.