ЗАПОДПЍТВАМ, -аш, св., прех. Рядко. Започна да подпитвам някого за нещо. Матейчо огледа новата си хазайка с онова любопитство на човек, който за пръв път попада в градска среда и всичко му е ново, примамващо. Тя заподпитва Матейчо от всички страни, но той отговаряше кратко, всяка дума предварително обмисляше. В. Нешков, Н, 217. Ралев току повтаряше, че се радва да види един от близките на жена си. Приседна на леглото, оправи одеялото и заподпитва за много дреболии, като се усмихваше и потриваше ръце. О. Василев, Т, 165. – Какво така, Пено, ти се умълча от едно време насам? – заподпитва той жена си. Ст. Даскалов, МЧ, 31-32.