ЗАПОДСКА̀ЧАМ, -аш, св., непрех. Започна да подскачам. Каруцата отново затича и залъкатуши като пияна. Каруцарят бай Груйо и учителят Южанов заподскачаха седнали върху натоварената покъщнина. Ив. Карановски, Разк. I, 19. Към пладне из училището изтичаха рояк деца. Шарените торбички заподскачаха по гърбовете им. Д. Марчевски, ДВ, 53. И се обърна с гръб към хората, затули лицето си, а раменете му заподскачаха... – Плаче за унгарчето! – каза някой тихо... Н. Кирилов, ПД, 134. Сухите съчки бърже се разпалиха, а в огнището заподскачаха весели пламъчета. Ст. Марков, ДБ, 374. Ако някоя хороигрица девойка ти омае очи, кога заподскача, ако някой свирец ти увлече душа, кога засвири, то знай, че тии са ся опекли на майсторията си с безпрестайно търпеливо наваляние и учение... Й. Груев, СП (превод), 277.