ЗАПОДХВЪ̀РЛЯМ, -яш, св., прех. Започна да подхвърлям нещо. Стамат нищо не прибави, сякаш бе забравил, че подире му има човек; не се сбогува, изскочи из портата, зацапа с патериците в калта, заподхвърля крак – все по-бързо, все по-бързо... Ст. Дичев, ЗС II, 191. заподхвърлям се страд. Избухна смях, заподхвърляха се закачки към нетърпеливия войник. Той не оставаше никому длъжен и отговаряше остроумно. Д. Талев, С II, 302. Поведоха се разговори, заподхвърляха се шеги. Кр. Григоров, ОНУ, 160.