ЗАПОÈМАМ, -аш, св., прех. Рядко. Започна да поемам нещо. Широко разтворих прозореца, надвесих се леко и запоемах свеж въздух с отворена уста. запоемам се страд.

– Друга (остар. и диал.) форма: запоѝмам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)