ЗАПОЍЛКА ж. Диал. Трева, билка, над която е баяно, правено е заклинание с цел някой да бъде омаян или омагьосан чрез нея. Кълни, мамо, кого кълнеш, / сал мене, мамо, недей кълна, / че ми й либе в сърце влязло, / в сърце влязло, билки дало, / билки дало запоилки. Нар. пес., СбВСт, 268.