ЗАПОЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Метал. Който служи за запояване2. При масово производство на еднакви съединения се използуват автоматични запоителни машини. П. Минков и др., ЕФМ, 29. За избягване на лошите резултати трябва да се употребява само такъв запоителен материал, чието фосфорно съдържание и чистота са известни и гарантирани. БТ, 1921, кн. 2, 4.