ЗАПÒЙ, -òят, -òя, мн. -òи, м. Жарг. Напиване с алкохол. А ние с двамина от бившите калугери (сега сервитьори в „Балкантурист“) организирахме запой. Ех, това манастирско вино колко песни знае! Тонич, ББК, 183. Еванс вероятно продължава запоя си или почива от него. Б. Райнов, НН, 412.