ЗАПОКЍТЯМ, -яш, несв. (диал.); запокѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запокитвам. Цена (запокитя шишенцето настрана): – Поврага с техните!... Не слушам никого. П. Тодоров, Събр. пр II, 311. запокитям се, запокитя се страд.
