ЗАПОЛЍВАМ, -аш, св., прех. и непрех. Започна да поливам. Живко стана да се измие. Милка дръпна кратунката и му заполива над един котел. Ст. Даскалов, СД, 215. Босната заполива тънка струя вода. Ст. Чилингиров, ПЖ, 19. Когато видя, че бабата скоро ще докъпе детето, той извади една жълтица и я пусна в коритото. Баба Иваница се поизкашля, помръдна се на место, уж-де не обръща внимание – и по-усърдно заполива бебето. М. Кремен, СС, 58. заполивам се страд., възвр. и взаим. Банята се изпълни със смях, говор и закачки. Другарят [стражар] се затърка по рамото и се заполива с гореща вода. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164.


Източник: Речник на българския език (онлайн)