ЗАПÒМНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); запòмня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запомням; запомвам. Момъкът се пъхнал и влязъл в лабиринта. Много лесно било човек да се изгуби. Князът разбрал това и се мъчел да запомнюва пътя, по който минава, и положението на стаите и коридорите. Н. Райнов, КЧ II, 19. Учебниците ни за географията съдържават по-многото дълги и безполезни наименования, натрупани само за да направят децата да намразят една толкоз полезна наука, а учителите ни да мъчат децата да запомнюват един куп имена. Ч, 1874, бр. 2, 29. запомнювам се, запомня се страд. Другата песен „Днес славим нашите кръстители“ върви малко по-леко. Гласът ѝ е по-жив и по-кръшен, та лесно се запомнюва. Т. Влайков, Пр I, 271. На 7/19 ноемвр. 1874 са случи едно страшно струполение от преспи сняг, както от 50 години насам не са е запомнювало. Лет., 1876, 20.