ЗАПÒМНЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от запомням и от запомням се. Той никога не е бързал със запомняне на ролята. Напротив, забавял е съзнателно запаметяването ѝ, макар че е имал добра памет. Ст. Грудев, ББ, 100. И тъй, памет се нарича отражението на миналия опит, което се състои в запомняне, запознаване и по-късно възпроизвеждане или разпознаване на онова, което по-рано сме възприемали, преживявали или вършили. Псих. Х кл, 93.