ЗАПÒР м. 1. Юрид. Забрана на лице да разполага с имуществото си заради официално признато и определено право на вземане по негово задължение. Страхът, че ако полицата попадне в ръцете на Райнините братя, те веднага ще му наложат запор, бе го карал да се стряска в леглото, преди да заспи. Е. Станев, ИК III, 7. Вчера туриха запор на мястото на нашата изгоряла къща и на нашата разградена градина. Ще ги продава хаджи Гъчо. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 97. Върху средствата по защитни сметки не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на платежната институция към лица, различни от ползвателите на платежни услуги. ДВ, 2018, бр. 20, 12. Слагам под запор. Δ Освобождавам от запор.

2. Финанс. Удръжки на известна част от заплатата за изплащане на задължения. Щом разбрала, че зетят носи по-малко пари, излязла от кожата си. Даскал Манол скроил някаква там, че като измрели родителите му, оставили били стари борчове. Нямало кой друг да ги изплаща. Та сега му направили запор. М. Кюркчиев, ВВ, 88. Получих съобщение за запор върху заплатата ми. Сумата, която искаха да ми удържат, бе незначителна. Черемухин, П, 36.

3. Остар. и диал. Спиране, запиране. То е едно въртоглаво добиче – като тръгне, запор няма. А. Каралийчев, СР, 37. – Кой го е условил за три години! Кой му е дал тоя кондрат! – развикват се селените, а туй, селените, като им допари и като видят неправдата, запор за тях няма. Ил. Блъсков, КУ, 57-58. Но рекохме го, че то – партизанството – е една привлекателна лудина, която няма запор, додето не ѝ доде времето да изчезне. ВЦ, 1888, кн. 20, 30.

4. Остар. Арест; запиране. На основание на решението на окръжния съд, на Привременните правила на 57 член, са наказа криминалител на име Г. Д. на запор на един месец. Ив. Богоров, СИНЕ, III. Против обясняваните за престъпления или простъпки, които ся наказват със затварение в крепост от три до петнайсят годин, най-високата мярка на обезпечение може да бъде домашний запор. ВП, 98.

5. Остар. Преграда за спиране на нещо. Там, де се влива вода от яза във вада, има направен запор или рикла, да запират вода, кога нямат потреба или кога доде много. Г. С. Раковски, П I, 81.

6. Остар. и диал. Запек, запичане2, запечение. Запор или запичане. Децата често ся запичат и тогава трябва да ся прибърза с лекуванието. Лет., 1871, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)