ЗАПÒРВАМ, -аш, несв.; запòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да поря. Последни прощални погледи, бързо изпълнение на командата и лодката запори тихата вода. В. Райков, ПВ, 53. Той гмурна за миг глава под водата, после разтърси черната си коса, разпръсна наоколо капки и бързо запори с ръце. М. Грубешлиева, ПИУ, 108. – Каква полза си видял ти от някакви си китове? Никаква. А земята... виж, тя е друго нещо... Стъпиш на нея – държи те. Ходиш по нея – не мърда... Запориш я с рало, удариш я с мотика, хвърлиш семе и ето – храни те! Ал. Бабек, МЕ, 35. А на горно поле изедно дръннали чукове, запорили длета, екнали топори в хиляди ръце, та прокънтели гигантски Родопи, ковани от мравуняк зидари. А. Страшимиров, А, 199. запорвам се, запоря се страд.