ЗАПÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Юрид. Който се отнася до запор (в 1 знач.). Запорно съобщение.
2. Техн. Който служи като преграда. Към арматурата на котела се отнасят: манометърът, пароспирателен (запорен) вентил. К. Славомиров, Т, 341. Запорен елемент. Запорен клапан.
3. Техн. Който служи за опора. Захващането на запорните греди става или със спомагателна греда – подемник, към която се прикрепват краищата на кабелите, водещи до площадката на стълба от всяка запорна греда, или с помощта на захващаща греда. И. Илиев, ВТС, 58.