ЗАПÒРКА ж. Остар. 1. Резе, мандало, заключалка. Р. Моор (пада пред него): – Аз строших запорките на твоята темница. Дай ми благословията си! Ст. Моор: (полага ръката си на главата на разбойника): – Бъди толкова честит, колкото бе и милостив! Н. Бончев, Р (превод), 115.
2. Препятствие, пречка, спънка. Но всичките тия запорки не смалиха дързостта на приятеля на Робенсина. Ал. Дювернуа, СБЯ, 717.
– Рус. запорка.